Изчисляването на ДДС изглежда лесно, когато разполагаме с цена без данъка и трябва да намерим крайната стойност. При стандартна ставка от 20% към данъчната основа се добавят съответните 20%. Когато обаче е известна само крайната цена с включено ДДС и трябва да разберем каква е стойността без данъка, правилната сметка е различна.
Именно тук се допуска една от най-разпространените грешки – от крайната цена директно да се извадят 20%. На пръв поглед това изглежда логично, но получената стойност не е правилната данъчна основа при стандартна ставка от 20%.
Защо не можем просто да извадим 20%?
Нека използваме лесен пример.
Имаме цена от 120 евро с включено стандартно ДДС от 20%. Ако извадим директно 20% от 120 евро, ще получим:
120 × 0,20 = 24 евро
120 – 24 = 96 евро.
Това обаче не е правилната стойност без ДДС.
Причината е, че данъкът не е бил начислен върху крайните 120 евро. Той е начислен върху първоначалната данъчна основа.
Ако стойността без ДДС е 100 евро, 20% върху нея са 20 евро и така се получава крайната цена от 120 евро.
Следователно в този пример ДДС е 20 евро, а не 24 евро.
Каква е правилната формула?
Когато крайната цена включва стандартно ДДС от 20%, стойността без ДДС може да бъде намерена чрез деление на 1,20.
При крайна цена от 120 евро:
120 ÷ 1,20 = 100 евро.
След като вече знаем данъчната основа, размерът на включения ДДС може да бъде намерен чрез разликата:
120 – 100 = 20 евро.
Така получаваме трите основни стойности:
Крайна цена: 120 евро.
Цена без ДДС: 100 евро.
ДДС: 20 евро.
Как изглежда сметката при по-голяма сума?
Да разгледаме крайна цена от 1800 евро с включено стандартно ДДС от 20%.
За да намерим стойността без ДДС:
1800 ÷ 1,20 = 1500 евро.
След това намираме размера на данъка:
1800 – 1500 = 300 евро.
Ако вместо това директно извадим 20% от 1800 евро, бихме получили 1440 евро. Това ясно показва защо този подход води до различен и неправилен резултат за търсената данъчна основа.
При повече стойности или числа, които не са толкова удобни за изчисляване наум, може да се използва калкулатор за изчисляване на ДДС, който автоматизира необходимата операция.
А как се добавя ДДС към цена?
Обратната посока е по-интуитивна.
Ако разполагаме с цена без ДДС и трябва да добавим стандартна ставка от 20%, можем да изчислим 20% от стойността и след това да ги прибавим.
Например при цена от 750 евро без ДДС:
750 × 0,20 = 150 евро ДДС.
750 + 150 = 900 евро крайна цена.
Същата операция може да бъде направена директно чрез:
750 × 1,20 = 900 евро.
Следователно умножението по 1,20 се използва за преминаване от цена без ДДС към цена с включено стандартно ДДС от 20%, а делението на 1,20 – за обратната операция.
Защо грешката се получава толкова лесно?
Причината е свързана с различната база, върху която се изчислява процентът.
Когато казваме „20% ДДС“, тези 20% са спрямо стойността без данъка.
След начисляването крайната цена вече представлява 120% от първоначалната основа при стандартна ставка от 20%.
Затова, ако знаем крайната стойност, търсим каква сума представлява 100%, когато наличното число представлява 120%.
Точно поради това използваме деление на 1,20.
Кога правилното разграничение е особено важно?
Разликата има практическо значение при сравняване на оферти.
Представете си, че едно предложение е за 2000 евро без ДДС, а друго – за 2350 евро с включено стандартно ДДС от 20%.
Ако сравним само двете написани числа, първата оферта изглежда по-ниска.
Но при стандартна ставка от 20% към 2000 евро трябва да бъдат добавени 400 евро ДДС. Така крайната стойност става 2400 евро.
При тези примерни условия офертата за 2350 евро с включено ДДС има по-ниска крайна стойност.
Това показва защо при сравняване е важно всички цени да бъдат приведени към една и съща база.
Внимавайте и със ставката
Формулата с 1,20 е приложима конкретно при стандартна ставка от 20%.
Не трябва автоматично да се използва същият коефициент, ако за конкретната операция е приложима друга ставка.
Преди изчислението трябва да се знае какъв процент се използва в конкретния случай. Онлайн калкулаторът може да улесни математическата операция, но потребителят трябва да разполага с правилните входни данни.
При въпроси относно приложимото данъчно третиране или конкретно задължение е необходимо да се използва актуална официална информация или професионална счетоводна и данъчна консултация.
Три стойности, които не трябва да се объркват
При всяко изчисление на ДДС е полезно ясно да се разграничават цената без ДДС, размерът на самия данък и крайната цена с включено ДДС.
Когато е известна данъчната основа, добавянето на стандартните 20% е сравнително лесно. Когато е известна крайната цена, трябва да се направи обратното изчисление, а не просто да се извадят 20%.
Това малко разграничение предотвратява една от най-честите математически грешки при работа с цени. А когато трябва да бъдат проверени множество стойности, специализираният ДДС калкулатор може да спести повтарянето на едни и същи операции.
