Историята на лечебния канабис

канабис в ръка

Историята на медицинския канабис е дълга и изпълнена с обрати. Първите сведения са от преди 6000 години, но ние няма да ви разкажем всичко, което се е случило от тогава досега, а ще се фокусираме върху главните етапи и как канабисът е можел да бъде мощно и ефективно лекарство. Днес можете да си набавите семена от канабис от сайтове като Seedsmafia, които могат да се използват само за подаръчни и сувенирни цели. Нека да започваме с историята на канабиса и неговите лечебни ползи.

Китайските текстове и канабиса

Според учените, канабисът е бил използван от древните китайци за лекуване на редица заболявания. Макар информацията да е непотвърдена и в източниците да се среща името на китайски император, който никога не е съществувал, все пак има някакви останали свидетелства за използването на марихуана около 2500 г. пр. Н. Е.

Аюрведа и канабиса

Древните индианци са били изключително усърдни, когато е ставало въпрос за записване на историята. В резултат на това съвременните учени имат достатъчно доказателства, че канабиса се е използвал през 1400 г. пр. Н.Е. Естествено, те не го наричат канабис, а „bhanga“. Все още тази дума се използва в Азия и Африка, така че не се изненадвайте, ако я срещнете като синоним на марихуаната. За съжаление, няма оставени доказателства точно за какво са използвали марихуаната. Малко по-късно, от 800 г. сл. Н.Е. са останали записки, че „bhanga“ се е давала за антифлегматизъм.

Арабски медицински канабис

Приносът на средновековната арабска медицина към съвременните западни форми не може да бъде подценяван. Около 1100 г. сл. Н. Е. Основните медицински текстове на Ислямската империя започват да се превеждат на латински и други европейски езици, формирайки основата за средновековна и ренесансова медицина. Известният персийски учен и лекар Ибн-Сина (с латиница "Авицена") несъмнено е един от най-важните участници в арабската медицинска традиция. Неговият Канон на медицината (1025 г. сл. Н. Е.) от векове се счита за авторитет и именно там се съдържат множество препратки към канабиса като средство за лечение на възпаления, ушни инфекции и кожни обриви.

Уилям О’Шонеси

Десетки изтъкнати европейски учени отбелязват добродетелите на канабиса през вековете, от лекарите на Древна Гърция и Рим до средновековните монаси на Великобритания и Германия. Но ирландският хирург и лекар от 19-ти век Уилям Б. О’Шонеси се откроява като може би най-важната фигура в привличането на вниманието към канабиса на западните учени, работещи по „съвременните“ принципи. О’Шонеси е бил нает от британската източноиндийска компания в Калкута между 1833 и 1841 г. да наблюдава медицинските ползи от местните сортове индийски канабис. При завръщането си в Англия през 1841 г. той е отговорен за въвеждането на сорта индика във фармацевтиката. Малко след това той работи съвместно с известния фармацевт Питър Скуайър, за да разработи и пусне на пазара първата тинктура от канабис.

Откриване и изолиране на THC и CBD

През 1963 г. група изследователи от Еврейския университет в Тел Авив, водена от легендарния професор Рафаел Мешулам, имигрант от България, публикува статия, озаглавена „Структурата на канабидиола“. Година по-късно екипът му публикува статия, озаглавена „Изолация, структура и частичен синтез на активна съставка на марихуаната“. Тя  очертава химическата формула и структурата на тетрахидроканабинола, основното психоактивно съединение в канабиса.

канабис за медицински цели ползи

Откриване на антиепилептичния ефект на CBD

Антиепилептичният ефект на канабидиола е известен най-малко от 1977 г. Фактът, че канабисът в някои случаи може да се използва за контролиране на гърчове, е бил известен от известно време. Със сигурност по времето на О’Шонеси се е използвал за това. Досега обаче не беше известно, че CBD е отговорното съединение. Проучване установява че CBD, а не THC, е „ефективен и относително мощен антиконвулсант“. Опитите са били провеждани върху плъхове, като CBD се е приемал заедно с други антиепилептици.

Откриване на ендоканабиноидната система

В продължение на десетилетия убеждението, че психоактивната молекула THC трябва да действа върху специфичен и непознат протеинов рецептор в тялото, е била просто спекулация. През 1990 г. екип от учени успяват успешно да идентифицират и клонират такъв рецептор. Откритието на канабиноидния рецептор тип I или CB1-рецептор, както обикновено се нарича, е последвано две години по-късно от откриването на анандамид (първият ендогенен канабиноид или „ендоканабиноид“) и през 1993 г. от откриването на CB2-рецептора. По този начин медицинската наука вече е наясно с изцяло нова биологична система, която предава съобщения между клетките и се оказва от основно значение за метаболизма и регулирането на здравето.